ТУРНИРЪТ

Властелинът на Тъмната материя бе запален играч по снукър. Членуваше в аматьорския спортен клуб за ветерани „Големият взрив“ още от създаването му и от време на време се отбиваше да се раздума с наборите от отбора и да раздвижи топките по масата. Точно в клуба научи за предстоящия турнир. Отначало си помисли: „Е, младите да опитат късмета си, ние старите се налудувахме навремето“, но после размисли и реши да подаде заявка за участие. Обичаше да удря с любимата си гравитационно-сингулярна щека1 черната дупка - бияч2 към разни части на вселенската снукър маса. Изпратеният с вещина бияч се забиваше в галактиките, разпръскваше звездните купове във всички посоки и след като се отклонеше от гравитационните сили на нищо неподозиращите звезди, се връщаше в изходната си позиция.

Шампионатът се провеждаше в централната спортна зала на клуба. С много хъс и голяма доза късмет, Властелинът бе успял да се класира на финала, където се изправяше срещу неостаряващия майстор на спорта Анунак Инвейдър. Основният му конкурент в състезанието имаше впечатляваща бръмчаща, светеща в червения сектор на видимия електромагнитен спектър щека, с която направляваше топките от разстояние. Властелинът вече се бе предал психически, примирен с второто място, когато Анунак Инвейдър направи груба грешка и реферите му отнеха цял фрейм3. Сърцето на Властелина притупа възбудено от отдалата му се възможност да обърне резултата в своя полза, а Анунак усетил как изтърва победата, реши да провокира чисто психологически конкурента си. Присмя му се, че не може да улучи любимата си черна дупка и да я вкара в игра на време-пространствената снукър маса, без да прасне някой квазер или да влезе в забранената зона на Антивселената. Властелинът се засегна не на шега, приведе се в кръста и зае характерната за всеки уважаващ себе си играч по снукър надупена поза, давайки възможност на задъхващия се зад шлема си против вражески вируси конкурент да оцени закръглените му задни части. Намести поглъщащия светлината в залата бияч, пред скупчените в клин галактики. Опря щеката в бордюра на Вселената, прицели се, затваряйки лявото си око и с ясна цел нанесе перфектен удар в центъра на бияча. Трябваше да хакне една далечна неправилна галактика с цел да ѝ придаде завършена спираловидна форма, но както винаги, масивната черна дупка се отклони от гравитационните сили и залитна към галактика наречена Млечния път. Удари една от централните звезди, превръщайки я в супернова, отклони се леко, отблъсквайки се от гравитационното поле на някакъв свръхгигант и се закотви на една астрономическа единица разстояние пред невзрачно Жълто джудже, около което се въртяха осем планети и няколко планетоида. Властелинът имаше право да продължи гейма и си мислеше: „Ако отправя бияча си към тази незначителна звезда, тя задължително ще удари червеният свръхгигант, който ще се намъкне в мрежата на пространствено-времевия тунел и ще ме доведе до успеха. Влезе ли обаче и тази малка звезда заедно с него в мрежата, ще загубя партията и ще трябва да черпя Анунак Инвейдър, с отлежала галактическа ракия. Отделно не мога да понеса ухилената му физиономия през този непрозрачен шлем, дето го е нахлузил на главата си, за да ме дразни. Какво да правя? Да рискувам ли?“ – почеса се по главата и издърпа замислен с привично движение, влезлия между задните му бузи ръб на спортния панталон. Наведе се за последен удар, прицели се внимателно, когато усети остро убождане отзад.

– Ауу… – извика Властелинът, подскачайки от изненада и огледа малката переста стреличка, която изкара от простреляното място.

– Анунак, прилагаш непозволени хватки! – обърна се към конкурента си, който гледаше разсеяно към тавана.

– Ало, реферите, протестирам! – размаха стреличката Властелинът – Този с каската се опитва да ме разконцентрира от играта.

– Ааа, не съм виновен – възропта конкурентът му, обръщайки шлема си към него – може да пуснем запис от камерите. Докато те чаках, да се наканиш да играеш, тренирах на дартса – показа към отсрещната стена, където стоеше закичена със стрелички мишена – Моля, реферите да отхвърлят това невярно обвинение!

След като се посъветваха, реферите отхвърлиха жалбата на Властелина за неспортсменско поведение от страна на опонента му, позовавайки се на естественото отклонение на стреличката, предизвикано от силите на Кориолис4.

Властелинът махна с ръка, врътна се обратно към игралната маса и докато оглеждаше разположението на топките, почесвайки неволно прободеното място, вниманието му бе привлечено от някаква хаотична жизнена дейност на третата от планетите на джуджето -звезда. Отначало реши да не обръща внимание на пръкналите се по някаква прищявка на еволюцията там твари, но накрая любопитството надделя, а му стана и съвестно. Размисли се философски над преломностите на съдбата. През безкрайния си живот бе виждал толкова успешни еволюционни опити, цивилизации с огромен потенциал, стигнали на края до крах и станали на междузвезден прах, заради малки недоглеждания по време на игра от страна на състезателите по снукър. Спомни си за един свой гаф, отпреди много милиони години : „Май един път като играехме, отправих една грешна топка точно в тази посока. По онова време на тази същата планета властваха огромни същества, които се наричаха динозаври. Те измряха след тогавашния мой грешен удар. Тези, които щъкат сега на планетата ще да са някаква друга еволюционна приумица на майката Природа.“ От усилието да мисли го сви стомаха. Поиска почивка от реферите, по право му се полагаше такава. След даденото разрешение, влезе в тоалетната, седна на клекалото и се облекчи. Натисна сифона за водата и за негова изненада внезапно тоалетната чиния завибрира под него и се отдели от пода:

– Последно повикване за пасажера Властелина на Тъмната материя! Изстрелване след три, две, едно… – Властелинът едва свари да си вдигне гащите и с плонж да влети в излитащата тоалетна чиния, когато се чу командата – Старт!

– Лек полет, колега – пожела с усмивка зад шлема Анунак Инвейдър, помахвайки мило с желязната си ръка.

– Господин генерал, капанът за извънземни мишоци се задейства. В Зона 51 се приземи НЛО – докладва дежурният сержант, откъсвайки за миг поглед от монитора.

– Всички мобилни екипи да се насочат към района! Искам живо извънземното Нещо! – успя да изграчи през изкуствената си трахея генералът, потривайки възбудено механичните си ръце.5 – Е, сега вече няма прошка! Ще си каже всичко извънземната шпионска гадина...

Щурмовият отряд от врели и кипели в бойни акции рейнджъри се събра за време, което не можеше да отчете никой земен хронометър. Наскачаха в излитащите бойни машини и заслушаха внимателно инструкциите на капитан Дефендер, който им разкри сериозността на настоящата операция. Изпитаните ветерани асимилираха детайлната информация с каменни лица. Според получените с гриф „свръхсекретно“ сводки от вербуваните на работа из галактиката космически калинки, този път атаката на извънземните нашественици щеше да бъде унищожителна. Тази новина не подейства стресиращо на рейнджърите, сърцата им бяха изпълнени с готовност за саможертва към родната планета, тъй като ги водеше легендарният герой, защитникът на свободата и човечеството – прославилият се в битките с извънземните нашественици, капитан Дефендер. Не мина много време и тихият, скърцащ глас на капитана заповяда:

– Време е за екшън, атака момчета!

Рейнджърите наскачаха през люка на самолета и парашутите им се разтвориха като свежи цветя във въздуха. Цветята паднаха едно до друго, създавайки пъстър букет сред еднообразната сивота на пустинята, а мъжагите, издокарани в камуфлажно облекло, заеха позиция с готови за стрелба автомати, гаубици, гранатомети, прашки, копия и всякакви други възможни оръжия, около вражеския обект. От извънземното летателно средство, с форма на тоалетна чиния се чу възглас:

– Заяде. Отвори се бе, ех тази брава! Майсторът, дето те е правил, си е оставил ръцете – накрая след много удари с чук и оглушително бръмчене на бормашина целият капак, ведно със седалката на летящата тоалетна чиния излетяха настрани, при което рейнджърите отскочиха изненадани.

– Тук имаме агресивен извънземен, – докладва на командването тихо, без паника в гласа, в микрофона на шлема си капитан Дефендер – сигурно е Пришълецът.

– Дръжте го на мушка! – изпищя от радост Генералът, бутайки колелата на инвалидната количка, с която се придвижваше, откакто в някаква пустинна страна, джипът му се бе натъкнал на противопехотна мина с полуизтрит щемпъл: „Произведено в С…“ – хвърлете върху него психотропната мрежа, която поръчахме по интернет от фирмата за продажба на артикули произведени от тарантули! Искам го жив! – представи си интервюто, което щяха да му вземат младите репортерки от БНТ, БТВ, MTV и CARTOON и се почувства почти жив.

Капитан Дефендер подаде уговорените сигнали, които копираше доста успешно от малък, когато бе наблюдавал как делфините в делфинариума се чифтосват помежду си и три морски пингвина в любовен период се насочиха, пълзейки непохватно към извънземния апарат.

– Ето ме и мен! – показа се рошава глава от извънземната тоалетната чиния, огледа ситуацията, намигна игриво на промъкващите се към него влюбени пингвини и вдигна ръка за поздрав към рейнджърите – Здравейте, разумни същества! Аз идвам с мир!

– Не е Пришълецът. – изсумтя разочарован капитан Дефендер – Ей ти, рошавия, излизай от там! Това е заповед! – излая респектиращо, заемайки най-добрата си военна поза на победител, която бе оттренирал пред огледалото в банята – Малее, как мразя извънземни хипита-мигранти без зелена карта! Откъде долетя ти бе, навлек? – добави разочарован. Очакваше чудовище с пет глави, десет ръце и дузина крака, с рога, Годзила, огромен октопод или гигантска хлебарка, но пък някакъв рошльо с дълга брада, като излязъл от хипарско сборище – е това не бе очаквал.

– Добре де, слизам, не виждаш ли, че е хлъзгаво? Няма да се пребивам заради твоите нескопосани заповеди! – непохватно излезе непознатият. Сурна се по дупе върху корпуса на тоалетната чиния и тупна в пясъка на четири крака.

Светкавичната атака бе извършена по перфектен начин. Рейнджърите обезвредиха по категоричен начин пришълеца и рошавият неидентифициран гост се намери омотан в психотропната мрежа като молец в пашкул. Капитан Дефендер стъпи победоносно отгоре му, намести айфона и си направи селфи, което сподели моментално във всички социални мрежи. След успешния край на военната операция, идолът на милиони деца по Земята докладва горделиво на генерала:

- Опасният пришълец е елиминиран и е под наш контрол. Викам хеликоптер, за да го транспортираме в лабораторията на военновъздушната база „Мълчанието на извънземните“. Помисли за следващите ми пагони, старче – позасмя се находчиво в микрофона.

– Отлична операция, Майоре. След този чутовен подвиг, те очаква светло кариерно бъдеще в професията!– отговори пискливо генералът – Докарай извънземния тук. Нашите специалисти – Мъжете в черно ще го поразпитат за това - онова, доктор Ох Как Боли ще го разфасова, за да видим какви резервни части има в него и могат ли евентуално да ни влязат в работа. След това ще продам телевизионните права за интервю, на някоя от по- заможните телевизии. От кога мечтая да купя една вила на брега на океана, за да изкарам старините си на спокойствие с любовта на живота ми, новото ми гадже Пам.

Не мина и цигара време и хеликоптерът долетя, бръмчейки оглушително в пустошта. Рейнджърите вкараха пакета с извънземния рошльо в товарния хангар, капитан Дефендер се качи по стълбата и седна на предната седалка до пилота, който му се стори познат от някъде, но в този момент не се сещаше точно от кой филм.

– Ами ние с какво ще се приберем? – престраши се да попита един от прославилите се в операцията рейнджъри, отвличайки вниманието на командира от досадната подробност, кой е пилота в излитащата машина.

– Пеша, момчета. Ако тръгнете сега, след два дни ще излезете на магистралата. Оттам до близкия град, където да се разтушите за бития път има само двеста километра. Не забравяйте, че министерството ви плаща по сто кинта на ден! Така че без претенции – отговори жизнерадостно командирът.

– Ама, как с това оръжие и муниции да бъхтим пеш през пустинята бе, шефе – развикаха се негодуващи рейнджърите.

– Приемете го като тактическа тренировка, момчета и не забравяйте да приберете парашутите с вас. Не трябва да замърсяваме девствената природа с боклуците си след всеки излет. Нали така? Бай-бай! – махна им с ръка, докато машината се вдигаше във въздуха сред облак от прах.

Властелинът си кротуваше в мрежата и си мислеше възмутен: „Не ме приеха както се полага. Вместо да пеят екзалтирани, докато потропват с босите си крака в танц около летящата ми чиния: „О, Великий, ти, който дойде от небесата, за да ни просветиш и да ни покажеш пътя към звездите...“ Тези невъзпитани туземци взеха, че ме натикаха в някаква плетена пазарска чанта, която дори не работи.“

Внезапно усети трус. Хеликоптерът промени посоката си на сто и осемдесет градуса, извършвайки хаотични завои. Нещо ставаше в пилотската кабина. Напрегна слух и дочу звуци от борба:

– Ах!… Ох, че ме шибна в окото, какъв е този светещ меч … Абе, кой си ти да ме пъдиш от вертолета, собственост на военното министерство?! – извиси се възмутеният глас на новопроизведения в длъжност майор.

– Скачай, скачай ти казах бе, шапкар нещастен, не виждаш ли, че силата е с мен! – обади се наперен младежки глас.

„А, Лук Скив дъ Скай е долетял да ме прибере!“ – зарадва се Властелинът и пропълзя, гънейки пъргаво тялото си в стил „танцуваща гъсеница“ до задното стъкло на кабината. Погледна да види резултата от интересния спор, провеждащ се в кабината.

– Оууу, счупи ми носа! – долетя от там трагичен апостроф и майор Дефендер бе катапултиран в небето.

– Бай-бай, землянино и поработи над обноските! – опита се да помаха към разтворилия се парашут Властелинът, забравил че е омотан.

– Как си, старче? Без малко да закъснея да те взема – усмихна му се през предпазния си шлем младият джаджай – учителят по Йога ми спомена за твоето отвличане, докато пиехме бира в бара на бунтовниците „Веселият Киликандзер“ и реших да те прибера от тази затънтена планета.

– Добре, че силата е с теб, млади Скив дъ Скай – обади се Властелинът, докато се освобождаваше от бутафорната психотропна мрежа.

– Ами тия примитивни създания, дето те бяха пленили? – погледна го с хищно очакване младежът – Да ги прегазя ли като бързия галактически влак?

– Ми, те не ми направиха нищо. Симпатяги, играят си на войници. Може и да напреднат еволюционно, от тях си зависи, стига да не се самоунищожат с тези играчки… – почеса се разсеяно по брадата Властелинът – Ще им дадем шанс да се развият интелектуално, а сега ме закарай обратно в спортната зала на клуба за ветерани, че имам една незавършена игра – усмихна се загадъчно.

– Разбрано, Властелине, където пожелаеш. Затегни колана, ще ускорявам! – каза джаджаят, изкърти с една ръка недодялания примитивен джойстик на хеликоптера6, вмъкна в отворилия се технологичен отвор светещия си, бръмчащ меч и превключи земния летателен апарат на светлинна скорост.

– Смятах да се отказвам вече, – посрещна го сърдит Анунак Инвейдър – чакам те от цяла вечност да довършим турнира. Оригиналните рефери умряха от старост. Тези тук са техни пра-пра-пра внуци, десето поколение. Добре, че го направиха в наследствена професия.

– Съжалявам за закъснението. Някой бе включил тоалетната чиния на автоматично излитане. Добре, че бях по-бърз от светлината. Иначе щях да се рея някъде в космическото пространство под формата на екскремент – погледна го намръщен Властелинът.

– Това щеше да е по-добрият вариант за мен – не сдържа саркастичния си смях Анунак Инвейдър.

– О, така ли? Вместо да получа извинение от теб за всичките гадни номера, които ми сътвори, ти продължаваш да си правиш шеги с мен и журито. Сега вече ме ядоса! – накарал виновникът да се изчерви зад непрозрачния шлем, Властелинът се прицели в бияча си и с точен удар хакна червената топка Антарес, която мина на косъм от Жълтото джудже, отклони се към ръба на масата и влезе в дупката на пространствено-времевия тунел.

– Блестящ удар! Е, честито, Властелине на Тъмната материя. С този майсторски удар ти спечели – прегърна го спортсменски опонентът му, опитвайки се да открадне любимата му гравитационно-сингулярна щека.

С голямо усилие Властелинът успя да отклони палавата ръка на Анунак. След това организаторите на турнира го закичиха със златен медал, имаше много снимки, бутилка с шампанско, което щедро изля върху втория и третия в класирането. Последва впечатляваща заря от избухвания на звезди в залата на Големия взрив, наблюдавана от всички форми на живот, пръкнали се във Вселената. По-късно веселбата продължи в клуба на ветераните. На купона присъстваха канени и неканени гости от близки и далечни съзвездия. Имаше и представител на Земята, разбира се. Няма да разкривам неговата самоличност от съображения за сигурност.

От космическия катаклизъм, който преживя, Слънцето изхвърли в космическото пространство огромно количество плазма във впечатляващи протуберанси.

– Видя ли последните снимки от РКК7? – запита колегата си дежурният астроном в обсерваторията на Рожен.

– Мда, размина ни се този път на косъм – отговори замислено запитаният. – Когато преглеждах последните данни, имах усещането, че някой играе космическа партия снукър и искрено се надявам, играта да е приключила.

Край

1 ) Гравитационно-сингулярна щека за снукър – при желание да закупите интерсесуващия Ви продукт, обърнете се към интернет платформата на ЦУМ при клуб „Големият взрив“, отдел: „Спорт за аматьори“ и секция :„Всичко за начинаещия снукър“. – б. а.

2 ) Черна дупка - бияч – за разлика от снукъра на планетата Земя, където е възприето биячът да е бяла топка, във Вселенския снукър биячът е черна дупка. При желание за закупуване на артикула вижте бележка 1.

3 ) Фрейм – термин от играта Снукър.

4 ) За ефекта от силите на Кориолис (ако сте забравили какво сте учили по физика в горните класове) – обърнете се към Уикипедия. – б.а.

5) Гръцмула му и неговите собствени бяха взети като трофей от някакви талибани, преди има-няма десетина години в една пещера, наричана от местните Тора Бора - б.а.

6 ) Последен писък на земната технологична мисъл. - б.а.

7 ) РКК - универсален двуметров телескоп Ричи Кретиен Куде – най-мощният телескоп за наблюдение на Космоса, намиращ се на територията на България - обсерваторията към БАН в Родопите. б.а.