СТАРАТА ЦИГАНКА

Както всеки ден, така и днес старата циганка стоеше до стълбището на подлеза, с очукана кирлива паничка в ръка, просейки милостиня. Тъй като това действие се повтаряше от доста години, никой от редовно минаващите забързани за някъде хора, не ѝ обръщаше внимание.

Старата стоеше с протегната ръка, но мислите и бяха във вехтия коптор, където я чакаха десет малки циганета, гладни, мръсни и сополиви. Тя ги виждаше наобиколили зачервената от горещина продънена пружина от русенско легло, със закачени две жици от електрическия стълб, извисяващ се до барушона, в който живееха. Малките бяха винаги гладни и винаги на кълбо.

Това отчайваше старата циганка и тя неволно присвиваше очи като да се скара, после трепваше и се връщаше към действителността наоколо.

След известно време циганката отново изпадаше в мрачни мисли. Старият, който не даваше и пет пари за прехраната на семейството, отново се бе запилял да краде по вилите около града. Каквото откраднеше продаваше за стотинки, с които си купуваше евтино менте и се налюскваше до козирката. След това се прибираше в коптора и започваха ексцесиите. Първо караше старата да му играе кючек, след това я спукваше от бой. През това време дечурлигата биваха изгонвани навън, подсмърчаха разревани и зъзнеха на студа.

Циганката потрепера, осъзна се и стана. В този момент видя и полицаите идващи по алеята.

Опитвайки се да се скрие, тя се извъртя и неволно стъпи назад. Загубила равновесие на първото стъпало на стълбището старата направи прекрасен заден плонж, но се стовари тежко върху третото стъпало, където стоеше металната просешка копанка на друг несретник. Почувства изпукването в гръбнака и пареща болка в ребрата. От третото стъпало с кълбо назад успя да стигне до половината на стълбите, където се спря в нечий крак. При този сблъсък, лявата ръка остана да виси под неестестествен ъгъл. Тотално загубила ориентация, старата политна напред, правейки обратен шпагат, но за жалост десния ѝ крак стъпи върху прогнила динена кора, изхвърлена там от седмици. Опорота не издържа и последва тежко превъртане на циганско колело и приземяване на глава в ръба на най-долното стъпало на стълбището. Точно тук черепната кутия не издържа и се пръсна.

Старата циганка полегна морно на долната площадка на подлеза, пририта два пъти и предаде Богу дух. Очуканата, кирлива паничка направи кръг около нея и се захлюпи до главата й...

Амин.