СПИРАЛАТА НА ВРЕМЕТО - ЛЕГЕНДА ЗА ЗАЩИТАТА НА ЛОВЕЧ (Част 3)
На сутринта вече беше взел решение и изчакваше гостите да се събудят, за да им отправи предложение. Не след дълго тримата бойци от Велики Булгар се появиха голи до кръста във вътрешния двор на цитаделата и започнаха сложни воински упражнения. Станко се загледа с професионален интерес - не бе виждал толкова ефективни удари и противоудари. А когато започна мятането на ножове и звезди без нито един пропуск, от всякакви позиции на тялото към поставения на двадесет метра дирек, кастрофилаксът издаде присъствието си с гърлен вик на одобрение. Баян погледна към крепостната стена и се усмихна широко, двамата му другари също поздравиха кефалията. Станко слезе при бойците и с малкото думи, които имаше в речника си, ги покани на закуска. Четиримата се отправиха към трапезарията, където завариха и майстор Манол.
След като заситиха сутрешния глад, Станко ги изгледа един по един и заговори:
- Османлиите обграждат Търнов, вижда се, че края на царщината е близо. Аз обаче Ловеч няма да дам, нито пък земята наоколо.Останете при мен, в крепостта. Тук имам нужда от помощта ви, от вашите бойни умения. Предлагам ви да обучите моите войни и да бъдете мои съветници. Платата ще си я определите вие, аз нея няма да оспоря.
Майсторът преведе думите на кастрофилакса и в залата се възцари мълчание. Тримата воини се спогледаха, разбраха се без думи и Баян проговори отривисто, по войнишки:
- Скъпи сроднико, още след помощта, която ни оказа срещу разбойниците и поканата да дойдем с теб в Ловеч, ние тримата бяхме взели решение да ти помогнем. Както знаеш, тюрките са наши отколешни врагове от поколения назад и за нас ще бъде удоволствие да пратим при Аллах колкото се може повече от тези кучеглавци. За платата ще говорим след като свършим работа. Аз казах! – завърши твърдо воинът от Горната България.
Станко не можа да сдържи емоциите си, стана и с много достойнство, и благодарност стисна ръцете на тримата. Майсторът изчака с разбиране сцената да премине, след което заговори:
- А мен ще прибереш ли, господство ти, може пък и аз да съм полезен с нещо? - усмихвайки се тънко.
Станко също усмихнат отговори бавно:
- Майстор Манол, та ти си най-ценната ми придобивка. С твоите познания имаме реален шанс да удържим агаряните. Оставаш мой скъп гост и съветник.
- Прието, господство ти, оставам и ... Няма да съжаляваш за решението си – тихо отговори развълнуваният старец.
Ден по-късно триста млади и пъргави воини следяха движенията на тримата си иностранни учители, стараейки се да изпълняват всички хватки безупречно. Месец след това трите стотици разиграваха бойни действия помежду си разделени на три отряда. След още месец Станко Кусам, Баян, Алтек и Савин, изправени на стражевата кула наблюдаваха показния бой, в който обучените показаха отлични умения в учебно сражение срещу хилядата войскари на служба в крепостта.
Майстор Манол също не спеше. Барута все още бе загадка за европейците, които бяха чували за него, но не знаеха начина на приготовление, същото се отнасяше с пълна сила и за изостаналите анадолци. Манол бе успял да направи значително количество специален барут, който пресоваше на топки с втъкнати в тях остриета на стрели. Тези гюлета се изстрелваха с изкусно направени катапулти, които бяха разположени околовръст крепостните стени. Връх на майсторството, обаче бяха специално изработените стрели, чиито върхове се взривяваха при досег с метални и кожени ризници. В допълнение около хиляда гърнета с черно лепкаво съдържание, запечатани с восък, лежаха в пещерата под крепостта, изчаквайки своето време.
Така подготовката в крепостта Ловеч вървеше с пълна сила в навечерието на обсадата.
Два месеца по-късно, Търнов падна след няколкомесечна обсада. Цар Иван Шишман бе избягал в Никополската крепост, откъдето правеше отчаяни усилия за събиране на християнска коалиция срещу Баязид. Все още свободните остатъци в западната част на царството изживяваха последните си дни.
Станко Кусам следеше тревожно събитията. Вестоносец от планинските села донесе новината за геройската гибел на другаря му от детство, севаста Огнян. Изправил се със своите хиляда бойци срещу десетократно по-многоброен противник, севастът бранил проходите Витиня и Траянови Врата – пътят към западните земи и ключовата крепост Урвич. Не издържали на натиска българите, след близо триседмични боеве за прохода се оттеглили в Урвич. Били останали едва 150 бойци. Османлиите и техните помагачи, войнуците-дегенерати, открили тайния водопровод на крепостта и го прекъснали. Две седмици по-късно, измъчвани от жажда, севастът и оцелелите български воини излезли пред Урвич и дали последно сражение на агаряните. Никой от защитниците не поискал милост...
„Отиде си мърцина, ех, Славна Им Памет“, помисли горестно Ловешкият градоначалник и сведе глава. Една неделя по-късно вражеските пълчища се появиха пред стените на Ловеч и започнаха обсада на крепостта. Станко Кусам и помощниците му се бяха изправили на крепостната стена, откъдето наблюдаваха движенията на обсадителите.
- Към то двадесет хиляди меча са. – присвил очи, каза Алтек преценяващо – Дали ще има още?
- Да заповядат- отговори кастрофилаксът спокойно, уповавайки се на яките непристъпни стени на Ловеч.
След още три дни пристигнаха подкрепленията, участвали в превземането на голямата крепост Вратцата. Караха тарани и обсадни машини с биволски каруци. Чак сега разбраха защитниците, защо обсадителите не бързат. На другия ден, след като плътно обградиха Ловеч, завоевателите изпратиха парламентьори пред крепостните врати. Преговорите бяха кратки. Първо говори нагизден чалмалия на поганския си език, след което думите му бяха повторени на чист български от войнук с отличителните знаци на стотник от българската войска и звучаха така:
- Прославеният Синан бег ви предлага да отворите крепостната врата и да паднете на колене пред него, а той с голямата милост на султана ще пощади вас, вашите жени и деца, ще запазите и имота си. Ако ли не предадете крепостта с мир, то ще изпитате гнева на султан Баязид. Решете и кажете. Имате на разположение деня до утре заран.
Станко Кусам, реши да не бави събитията с още една напрегната нощ на изчакване. Изправи се на стената и гръмогласно обяви:
- Аз съм кефалята на тази крепост и този град е подвластен на цар Иван Шишман,та с какво право ти, куче агарянско, ще искаш предаване на царската крепост?! Предай на поганския си господар, че тук ще счупи зъбите си. Аз казах! - след което Станко Кусам скочи ловко на бойната пътека на стената и заповяда подготовка за отбиване на първия юруш.
Парламентьорите се врътнаха назад и в бърз галоп се отдалечиха от крепостните врати.
Час по-късно гъстите редици на нападателите наближиха крепостните стени. Облаци от горящи стрели скриха яркото небе в посока твърдината, биволи тежко подкараха стенобойните машини. Писнаха тъпани и зурли, отрядите на аканджии и войнуци напредваха с преносни стълби и абордажни куки. Две „костенурки“ запълзяха към крепостните врати. Моста над рова, пълен с вода бе вдигнат и това принуди нападателите да носят кошове камъни за неговото запълване.
Когато обсадителите влязоха в обсега на стрелците, Станко Кусам заповяда стрелба с катапултите. които избълваха гърнетата с черна лепкава течност към стенобойните машини. Междувременно лъчниците изпратиха дъжд от стрели с барутни върхове в най-големия куп враговете. Реакцията бе поразяваща, атакуващите спряха своето настъпление, зашеметени от звуковия и светлинен ефект. Оглушени и ослепели, виждайки разкъсните рани на мъртвите и ранените си другари, аканджиите отстъпиха панически назад.
Войнуците предвождани от своите стотници запазиха спокойствие и тръгнаха отново напред. Тук се намесиха катапултите, изстрелващи барутните топки с забити върхове на стрели. Попадайки в гъстите редици, топките се взривяваха причинявайки истинска поразия сред нападащите. Умирайки без да могат да отвърнат на удара, невиждали до тогава такъв вид оръжие, войнуците заотстъпваха назад. Скоро отстъплението се превърна в бягство за спасение под непрекъснатия гърмеж и свистенето на остриетата. Не след дълго оцелелите три стенобойни машини пламнаха поразени от горящите гърнета, изоставени от своя персонал на петдесет метра от стените. Виждайки безредното отстъпление на османлии и войнуци, Станко Кусам заповяда спускане на моста над рова, тежката желязна катаракта се вдигна и отряд от триста бойци под командата на Баян, Алтек и Савин се впусна в преследване на враговете. Тук се намеси елитната спахийска конница която пресрещна отряда. Спахийската конница броеше към пет хиляди обучени воини. Синан бег изпрати срещу малкия крепостен отряд три хиляди от нея, предвкусвайки първата победа за деня. Тук бегът сгреши и то жестоко.
Спахиите имаха един начин на бой, който бе далеч остарял за времето си, използвайки ятаган и боздуган, в бой гърди срещу гърди. Българският отряд бе обучен в много по напредничавата източна тактика за елиминиране на врага от разстояние и бе въоръжен с набор от метални леки копия и секири. Мечът повечето време почиваше в ножницата без да влезе в употреба *.
Българският отряд се раздели на три, обграждайки спахийското каре...
След около час, когато Синан бег осъзна какво се случва на спахиите, бе твърде късно. Оставяйки близо две хиляди убити и ранени на бойното поле, остатъците от разпръснатата спахийската конница се втурнаха в отчаян бяг назад към ариергарда. Българският отряд се прибра в крепостта оставяйки двадесет свидни жертви на полето, още около тридесет бяха ранените, прибрани от своите в твърдината.
Синан бег заскуба черната си брада, знаеше какво го очаква при несправяне със задачата. Бегът обяви отбой и така завърши първият ден от обсадата на Ловеч.
Станко Кусам, заобиколен от своите помощници, изпращаше деня от крепостните стени. Думите бяха малко, всичко бе обсъдено след отстъплението на враговете. Погледът на кастрофилакса обикаляше осеяното с трупове поле пред крепостта. В падналия мрак шестте стенобойни машини догаряха, пръскайки искри. Станко се завъртя на пети и заслиза мълчаливо по вътрешните стълби. Отправи се към войнишката църквица и влезе със сведена глава, кръстейки се набожно. Кастрофилаксът се молеше искрено, вярваше, че Господ Бог Христос няма да даде на агаряните и тази крепост, молеше се и за душите на загиналите български воини, „колко ли още...“ мислеше мрачно, забил чело в пода пред кръста.
Така минаха още три дена от обсадата на Ловеч, османлиите нападаха, стремейки се да се качат на крепостните стени, оставяйки многобройни убити и ранени в подножието им, а бранителите не ги допускаха да приближат на повече от петдесет крачки със странните, но ефективни оръжия на майстор Манол. Синан бег се отчая от неуспехите. Пет хиляди правоверни паднаха курбан и още толкова от поверените му неверници. Султанът чакаше пред Никопол вестта за превземането на Ловеч, а до тук нищо, ама нищо. Аллах бе изоставил своя любимец Синан Победителя, тюхкаше се пълководецът, биейки усърдно чело на багдадското килимче. Минаха още двадесет дена – нищо и тогава Синан бег получи по бърз пратеник послание от султан Баязид: копринен шнур и заръка до три дни крепостта да бъде превзета. Бегът разбра посланието, наведе глава и излезе от бойната шатра. Защура се в полето, късайки несъзнателно стръкове от избуялата трева.
В хладното утро на следващия ден Синан се помоли искрено на Аллах, стоейки надупен по очи повече от час, след което облече ризницата, препаса ятагана и се метна на седлото. Всички налични войскари, а именно оцелелите три хиляди аканджии и петте хиляди войнугани, настъпиха вкупом под звуците на тъпаните и зурлите към крепостта от всички страни, носейки куки и стълби. Спахийската конница начело със самия бег се понесе в плътно каре към крепостните врати, изстрелвайки облак след облак от горящи стрели.
Станко бе в стражевата кула, когато чу писъка на зурлите и глухото думтене на тъпаните. Погледна през зъберите наближаващите пълчища и заповяда кратко:
- Всички годни да носят оръжие на стените! Специалния отряд на конете! – „е дойде време...“ помисли си Станко Кусам, запасвайки меча и налагайки шлема на главата си.
Барабаните в крепостта задумкаха бързо, вдъхвайки кураж във войнските сърца, бойната тръба процепи въздуха. Не минаха и пет минути от сигнала за атака, когато зъберите на крепостните стени се наежиха от подаващите се стрели и копия. Воините поглеждаха с упование сърцатия си предводител и надеждата укрепваше в душите им.
Редиците на нападателите се топяха от непрекъснатата канонада на гърмящите топки и стрелите с барутни върхове, но този път отстъпление назад нямаше. Тук-там по крепостната стена падаха със стон войскари, улучени от вражеска стрела. Няколко къщи в града пушеха улучени от горящи стрели.
На спахийската конница най-после се отдаде да стигне до рова пълен с вода и част от спешените спахии започнаха да го запълват с предварително отрязани дънери. На три места нападателите успяха да поставят стълби и вече битката се водеше на стената. Станко Кусам наблюдавайки зорко ситуацията, изпрати на помощ подкрепления начело с чуждестранните бойци по застрашените участъци. Скоро класата на свикналите с източния ръкопашен бой групи си пролича и двата бунчука с изписана османска тугра, забити на крепостните зъбери, полетяха надолу заедно със знаменосците си. Десантните стълби с качените по тях нападатели пламнаха като факли, запалени от щедро изсипания врящ катран. Не издържаха и този път нападателите, броят им се бе стопил наполовина. Писъците на ранени и умиращи, сливащ се с грохота от хвърляните барутни топки ги подлудяваше и в паниката пешаците хукнаха назад. Виждайки края на последния решителен юруш, Синан бег настърви спахийската конница срещу бягащите от сражението пешаци. Така виждайки смъртта от всякъде войнуци и аканджии се втурнаха обратно към стените на крепостта. Деморализирани и изплашени, те вече нямаха желание за нападение и хвърляха оръжие, вдигайки празните си ръце, очаквайки милост. Правилно преценил ситуацията, Станко Кусам възседна бойния си кон и начело на отряда от триста конници се впусна в нападение срещу разпръсната спахийска конница.
В мелето на боя, сблъсъкът между Станко Кусам и Синан бег стана случайно. Кастрофилаксът първи забеляза богата ризница и шлем на противника си. Без да губи време, Ловешкият градоначалник заби пети в корема на коня и се изправи с вдигната секира от лявата страна на бега. Синан видя с периферното зрение налитащия Станко и инстинктивно нанесе удар с ятагана в същата посока. Българинът ловко избегна свистящото острие и заби секирата в незащитената шия на османския предводител. Синан прибели очи, две струи пулсираща кръв бликнаха от шията и турският военачалник падна бездиханен от седлото.
Виждайки случилото се, разгромените спахии се юрнаха в луд галоп далеч от сражението, последвани от пешите войнуци и аканджии.
Българският конен отряд начело със своя предводител се прибра обратно в крепостта. Камбаните на двете църкви в града забиха тържествено. Ловеч бе спасен, макар и временно. Митрополита Ананий, подпомаган от свещениците Никодим и Порфирий първо почете паметта на падналите в сражението воини, след което отправи молитви в знак на благодарност към Господ за щастливото избавление.
Б.а.: Същата тази остаряла техника на бой щеше да изиграе съдбоносна роля в битката при Анкара, при която османската войска бе буквално унищожена от Тимурташ, а Баязид завърши живота си в златен кафез.