СПИРАЛАТА НА ВРЕМЕТО - ГЕРОИТЕ (Част 2)
Главният удар на османлиите дойде обаче от юг. Севстът бе завардил проходите с дървени палисади от колове и ровове пред тях, а постоянен гарнизон в наблюдателната кула на върха оповестяваше с пушечни и огнени сигнали приближаването на вражи войски. Агаряните нападнаха в три колони. Севастът изпрати подготвените хиляда войскари и тракийското опълчение в очакване на удара. В Урвич бяха останали стотица воини под предводителството на Драгота. Тук бяха и децата на севаста.
Османлиите се укрепиха и започнаха пристъп след пристъп към укрепените позиции на защитниците.
Цял месец удържаха бранителите, не пуснаха жив човек да премине през прохода. Свършиха и стрели, и копия, мечовете се наръбиха като триони от многобройните стълкновения гърди в гърди. Камъни и дърве с грохот падаха върху главите на нападащите. Османлиите се отчаяха, жертвите бяха много, а резултатът никакъв. Тогава дойдоха на помощ отново войнуците от предпланината. Познавайки проходите като едната си ръка, прекараха агаряните по кози пътеки в тила на изнемощелите защитници. Това бе краят на защитата на прохода Траянови врата. Нападението този път бе от две страни. Проявявайки чудеса от храброст и саможертва, държейки се три дена в адския обръч, сътворен от чужди и свои врагове, тук положиха кости, хиляда и петстотин български мъже и жени. В народната памет останаха светлите имена на Ивац, Хрищен и Драгой, както и на Боряна, Румена и Сърна...
Разкъсвайки гибелния обръч, севаст Огнян с оцелелите от сраженията при прохода бойци се изтегли към ключовата крепост Урвич. Тук трескавата подготовка вървеше с пълна сила. Стотникът Драгота бе впрегнал мъже, жени и деца в приготовленията. Тримата ковачи в крепостта не знаеха що е сън от неделя време, изготвяйки остриета за стрели и копия. Два катапулта и множество каменни гюлета стояха в готовност на стената току над катаракта на крепостта. Разпределени на равни разстояния котли, пълни с разтопена черна смола, се подгряваха денонощно. Когато севастът начело на оцелелите влезе в крепостта, всичко изглеждаше готово. Огнян прегърна изтичалите към него деца, усмихна се уморено и каза:
– Е, милички, дойде времето, когато Бог ще отреди – или ние, или те. Прегърна двете деца с двете си ръце и останаха така. Моментът премина, севастът ги отдръпна от себе си и заговори сериозно:
– Дъще Калинке, и ти, сине Никола, поемате с отец Йован към Бъдин. Заминавате по изгрев и ето подготвил съм писмо до кефалията на Белградец Енчо да ви поеме към Бъдин – замълча, загледан в разпятието на стената, после бавно и натъртено каза:
– А за баща ви е време да изпълни царската заръка – жив агарянин да не мине през прохода.
В очите на Калина заиграха опасни пламъчета, но тя замълча, познавайки характера на баща си да не търпи никакви оспорвания на волята му. Никола обаче, който все още не можеше да се владее, изпадна в детско негодувание:
– Аз оставам, аз ще се бия с тебе, тате! – и завладян от момчешко самохвалство, продължи: – Ще видиш, че ще избия повече агаряни от тебе!
– Не, Никола – строго се изправи севастът, – тръгвате утре и това е моята бащина воля! – след което излезе на карето в средата на крепостта да обсъди предстоящата обсада с Драгота.
Рано на другата сутрин от Урвич потегли малка група на коне, състояща се от свещеника, двете деца на севаста и трима придружаващи ги стражници. Огнян изпрати децата, проявявайки малко външни чувства, макар сърцето му да се късаше, а ушите му бучаха като при падаща вода. На следващия ден по обяд ордите на завоевателите стигнаха до Урвич, предвождани от прославилия се в Тракия главорез Арслан Хасан Кеседжия.
Преговорите за предаване на гарнизона бяха кратки и без успех. Нападателите започнаха атака след атака, но сърцатите защитници не смятаха да се предават лесно. Редом с останалите на крепостните стени се биеше и млад на вид, все още без набола брада воин, с красиво женствено лице. Никому не правеше впечатление неговото присъствие.
Крепостта беше защитена от запад и север от крепостна стена, под която се отваряше бездънна бездна. Единственият шанс на обсадителите беше да преодолеят ъгъла между южната и източна страна на крепостта, но там беше и съсредоточен гарнизонът на Урвич. След цяла неделя безплодни усилия, нападателите отстъпиха. Севастът и стотникът се изправиха в страничната бойна кула, за да разберат на какво се дължи това затишие и видяха отдалечаващите се към гората трима воини с български ризници и шлемове.
Вечерта стотникът Драгота почука на вратата на болярската кула, влезе след поканата на севаста и доложи тихо:
– Открили са тайния водопровод поганците, водата в щерната секна. Оставаме с вода за седмица време.
Севастът не реагира на чутото. Драгота бавно затвори вратата зад себе си на излизане...