Новото начало (Част 6)
СПОР ОКОЛО ЛАГЕРНИЯ ОГЪН.
НОВИЯТ СВЯТ.
Силно разтревожена, Мария стоеше като на тръни пред палатките. Мозъкът ѝ все още отказваше да проумее внезапното изчезване на Наско, когато двамата пещерняци се появиха внезапно на поляната. Момичето сподави писъка си и заотстъпва назад. Андрей видя объркването в очите ѝ и се завтече към нея:
- Ние сме, Мария, от плът и кръв! Моля те, не се паникьосвай!
Младата археоложка се препъна във въжето на опънатата палатка и падна по гръб. Андрей се наведе над нея и ѝ подаде ръка да стане. Все още с разширени от ужас очи, невярваща, тя хвана боязливо позната ръка. „Топла е, не са караконджули“ – помисли си. Двамата мъже прихнаха да се смеят. Дяволити пламъчета светнаха в очите на надвесилия се над нея мъж:
- Е, хайде сега! И духове ни изкара! Ставай, че земята е влажна.
Подкрепена от мъжката десница, Мария се изправи на крака и изтупвайки полепналите по анцуга ѝ клечки и сухи треви, затрупа приятелите си с въпроси:
- Какво става тука, как се появихте изневиделица, от нищото? Дори не сте задъхани? – и без да изчака отговор, тропна с крак искрено възмутена– Изкарахте ми ангелите, хулигани такива! Бива ли да си правите такива шеги с мен?!
Наско остави Андрей да се справя сам. Той пък мъдро изчака края на тирадата, след което спокойно и без емоции разказа на зяпналата го студентка какво се бе случило в пещерата. В края на разказа, задъхан, се приближи и Трифон:
- Вярно е, мамка му! Направо ме шашардисаха тия двамата! – Политологът стовари измореното си тяло върху импровизираната пейка под разклоненото дърво – Ох, краката ми… Взе ми се душата от бързане – продължи да се оплаква той.
Мария погледна към новодошлия :
- И на теб ли скроиха този номер с …хм… внезапното появяване?
- Да, голям номер! Дори Мистър Сенко щеше да им завиди, ако беше жив…
Все още под властта на емоциите, четиримата насядаха около припукващия от влагата огън и докато хапваха последните консерви от запасите, продължиха да обсъждат преживелиците от изминалия ден. Решиха на следващото утро Трифон и Мария с Наско като водач да слязат в пещерата, за да придобият способностите на пещерняците, а Андрей да ги осигурява отгоре. Вечерта се оказа доста душна за това време на годината и Наско замечта:
- Ех, сега да имаше по една студена бира!
- Ами знаеш къде е магазина на бай Ангел долу в градчето. За има-няма 4 часа си там – шеговито отвърна момичето.
Двамата пещерняци се спогледаха развеселени. След миг алпинистът изчезна. Все още непривикнали с необичайното явление, Мария и Трифон ахнаха. Андрей се засмя :
- Ще се върне след няколко минути – отиде до магазина.
След десет минути Насето се върна със стек добре изстудена бира.
- Тю-у-у, ходих чак до София – до денонощния на ъгъла на Славейков, затуй се забавих малко...
Трифон избухна в нервен смях:
- Забавил се бил, а?
Пред кенче с отворена бира се започнаха и мечтите:
- Ех, ще посетя всички известни курорти в света – кефеше се Наско.
- Да, „Пътник без билет“.
- Откриват се невероятни хоризонти пред всеки от нас.
Андрей прекъсна мечтанията:
- Интересна ми е холограмата от призрачната зала. Не съм виждал досега такова нещо. Това е друг един свят. Залмоксис споменава за богове, които идват от друга планета. Пък и това боготворене на Орион и на Сириус. Пò ми се вярва, холограмната планетарната система да е на звезда от Орион. Доколкото си спомням, астрономите не са открили екзо планети около Сириус, все пак тя е двойна звезда. Това обяснява и периодичното появяване и изчезване на стария жрец Залмоксис за по няколко години, за което пише Херодот хилядолетие по късно.
- Може би има времево-пространствени проходи, свързващи Земята и тези планети, а жезълът да ги отключва? – запита Наско.
- Всичко, което открихме дотук, навежда на тази откровено налудничава мисъл. И все пак, Залмоксис не ни подведе досега.
Трифон ги изгледа сериозно:
- Ще разгласяваме ли нашето откритие пред света? Въпросът е много, ама много сериозен, дами и господа! Какво би произлязло от всичко това – глобално благоденствие или катастрофа? Ако нашето откритие попадне в неправилни ръце – не ми се мисли за резултата! Група диктатори ще управлява света во веки веков – сбогом демокрацийо, сбогом свободно мислене и индивидуализъм. Мисля, че Залмоксис се е сблъскал със същия проблем, затова е скрил знанията, запечатвайки пещерата.
- Така е. По-късно го виждаме далеч на север при по-изостаналите в политическо и стопанско отношение племена на гетите. Там завършил и живота си – добави Мария.
- Вече не съм сигурен, че старецът е завършил живота си на Земята – Андрей смачка празната бирена кутийка в юмрука си – При последните резултати от разкопките на могилата при Свещари и Сборяново, сочена като последен дом на жреца, не откриха мъртвец, а само празен саркофаг.
Около лагерния огън се възцари мълчание. Всеки от присъстващите се бе замислил върху думите на политолога. Беше минало полунощ, когато Атанас се изправи:
- Късно е. Да лягаме. Има време – ще го измислим.
Останалите трима се отправиха към палатките мълчаливо. Всеки бе потънал в собствените си мисли за бъдещето.
На следващия ден Наско поведе Трифон и Мария към пещерата. Андрей остана да осигурява въжетата за спускане и на изпроводяк им каза:
- Насе, ще поддържаме връзка с теб, знаеш как. Внимавайте с капаните! Не бързайте, внимателно и бавно! Не се отклонявайте от познатия маршрут, защото не знаем с какви още капани е обзаведена пещерата – Наско кимна с глава и тримата един по един се спуснаха в пещерата.
Докато ги чакаше горе на ската, археологът отново си спомни за Дюси. „Трябва да е влязъл някъде от тук“ – мислеше си той. Приближи мястото, където за първи път попадна на плочата с надписа на Залмоксис, и я огледа внимателно. Плочата бе голяма метър на метър – „достатъчно за да покрие маскиран вход“ – Андрей подкопа леко около краищата ѝ с пикела. Скоро инструментът удари на камък, учения подкопа другата страна и пикелът хлътна в отворилата се дупка. По ръката си усети течението на въздушната струя от вътре. „Ясно, плочата е затваряла този втори вход и стария Дюси е влязъл именно от тук. След това във времето водата е подкопала стените на прохода и той се сринал запушвайки този вход“.
Докато се връщаше към ръба на скалата, в мисълта му нахлу какафония от усещания за превъзбуда и вълнение. Андрей отговори също така мисловно:
- Бавно и един по един. Нищо не разбрах – и усети отчетливо в съзнанието си емоционалния изблик на Мария:
- Страхотно е, неповторимо!
След това с едва прикривано учудване се намеси Трифон:
- Това надмина всичките ми очаквания! Настъпва нова ера за човечеството, момчета!
Андрей се позасмя и отговори наум :
- Идвам! Вече няма нужда да стоя тук – и се озова в залата със саркофага, заварвайки приятелите си обиколили каменния сандък.
- Да проверим къде ще ни заведе жезъла, какво ще кажете? - Погледна към другарите си Наско и преди да получи отговор, грабна висящото в пространството нещо. Жезълът послушно легна в дланта на алпиниста и той натисна копчето със символ малка сфера. Внезапно пред невярващите очи на всички, втората планета от холограмата започна бързо да разширява размера си, заемайки цялото пространство на залата. През светло зелените облаци плаващи в атмосферата, все по-отчетливо се виждаха контурите на континенти и морета. Вятър забръска по лицата на пътешествениците и след минута четиримата се намериха застанали сред хълмиста местност, покрита със синкава трева. Небето бе в блед зелен нюанс, по него плаваха лениво бели облаци. В далечината се виждаше гъста гора оцветена в необичаен за човешкото око синкав цвят.
- Ето ни и тук! Добре дошли на Райската планетата – прозвуча бодрият глас на Атанас в главите на останалите.
- Атанасе, това бе брутално. Ами ако въздуха не ставаше за дишане? Щяхме да изпукаме като риби на сухо! Добре, че не ни изтипоса върху някой действащ вулкан или направо в океана! – недоволстваше Трифон.
- Смяташ ли, че боговете щяха да ни насадят на планета, на която не бихме оцелели? – запита алпинистът.
- Като стана дума – къде са самите богове? Нали според старите текстове идват оттук? – запита Атанас.
- Да наистина, египтяните са вярвали, че боговете им идват от други планети, но защо да е точно тази?
- Чакайте момчета, да видим къде сме попаднали. Тръгваме към онзи висок хребет, оттам ще имаме чудесна панорамна гледка – предложи Мария. Останалите кимнаха в съгласие и след секунда разглеждаха панорамата от върха. Пред смаяният поглед на пътешествениците се откриха гори и поля в различни отсенки на синьото, прорязани от реки и езера. Виждаха се странни животни бавно придвижващи се долу в равнината на стада. В далечината се очертаваше силуета на планинска верига с побелели върхове. На другата страна пред очите им се разкри бреговата линия на оцветен в зелено воден басейн. Водното огледало бе спокойно, в небето над него кръжаха някакви създания – „Птици, вероятно“ – мисълта бе обща.
- Пасторална красота – помисли Андрей – никъде не виждам признак на човешка дейност.
- Да вярно, няма никакви здания, не се чува шум, не се вижда дим.
- Да поогледаме. След час се събираме пак тук – предложи Трифон. Другарите му кимнаха и изчезнаха един по един.
На уреченото време, всички се събраха на мястото, където се бяха появили за пръв път на тази планета. Звездата, около която се въртеше планетата, залязваше зад хоризонта в червено-оранжево зарево. Небето над пътешествениците потъмняваше бързо и пред очите им се разкри прекрасната гледка на непознатото звездно небе. Двата естествени спътника осветяваха с бледа отразена светлина призрачния нов свят. Единият бе по-ярък, но дискът му бе по-малък от този на по-далечния му събрат.
- Не открих следи от присъствие на разумни същества – отчете се Андрей.
- И при мен така – отговори Мария.
- Явно е, че на планетата не е еволюирал разумен вид, или е на все още толкова ниско стъпало, че не се различава от животните – заключи Трифон.
- Планета е идеална за колонизация от човечеството. И без това Земята взе да ни отеснява – обади се и Атанас.
- Твърде възможно е жизнените условия на тази планета да не са добри за извънземните ни покровители и това явно е подаръкът им за нас, земляните – планета идеална за заселване на нашия биологичен вид – Мария замислено прибра разпиляната си от лекия вятър коса.
- Вероятно е така, ами Сириус – защо му обръщат такова голямо значение древните?
- Както знаете, Сириус е най-близката звезда до нашата Слънчева система. Всъщност това е двойна звездна система – две звезди се въртят една около друга. В такъв свят просто няма как да се появи екзо планета. По-скоро разумна раса от друг тип – коренно различна по биохимическа структура от нас, има вероятност да се развие.
- Твърде е възможно нашите извънземни приятели да са точно такава раса, съвсем логично е да не населят намерената от тях екзо планета, но откривайки нашата планета, са видели изключително близките условия. След като са установили, че на Райската планета няма наченки на разумен живот, са направили и този пространствено-времеви тунел – за благото на човеците. Поне стигам до този логически извод – завърши Трифон.
Чиста мисъл на радост и благоразположение нахлу в съзнанието на пътешествениците. Искрена изненада се изписа по лицата им.
(Следва продължение)
06 Януари 2017г.