Новото начало (Част 4)

ПЕРИПЕТИИ В ТАЙНАТА ПЕЩЕРА

Рано на другата сутрин, след като изпиха по един горещ чай и хапнаха препечени филии с масло и шунка, тримата мъже провериха отново съдържанието на раниците и се отправиха към дола.

След около час ходене, стигнаха до стария дъб и започнаха приготовления за спускането. Без излишни разговори, стиснаха си ръцете и Трифон изръмжа:

̶ Успех и без геройства – при първи съмнения за нещо нередно – излизайте! Поддържаме непрекъсната връзка по радиостанциите!

Първо Атанас, а след него и Андрей се загубиха под ръба на скалата. Скоро въжетата спряха да се размотават и олекнаха. Трифон чу в слушалката :

̶ Вътре сме, започваме оглед наоколо.

Наско влезе пръв в тъмното отверстие на пещерата. След като освети с фенерчето вътрешността, той се обърна към Андрей, който висеше на въжето:

̶ Прилича на коридор, достатъчно висок и широк да се разминат двама души. След около 20 метра прави завой и не виждам нататък.

Андрей погледна с любопитство:

̶ Отстъпи малко навътре, да вляза и аз. – Наско се отмести и скоро археологът стъпи на площадката пред входа, огледа вътрешността и бавно освободи скобата на въжето.

̶ Да се вържем един за друг с петметровото въже – предложи алпинистът.

̶ Идеята е добра – рече Андрей, оглеждайки внимателно вътрешността на подземието – Чакай! Тук има изсечен надпис. Дай фенера наблизо – нареди сочейки с ръка към стената току до входа.

̶ Използвай прочелника, приятелю, и кажи какво ни е писал незнайният древен гид – пошегува се Насето.

Андрей включи челника на каската си и загледа текста с интерес:

̶ Египетски йероглифи, хм! ... последвани от финикийско писмо, мисля. – Ученият зарови в паметта си за символите, които бе изучавал в университета. – Това е ясно доказателство, че финикийците и древните египтяни са поддържали тясна връзка. Едните са строители, а другите мореплаватели – интересна симбиоза завършваща тук в Странджа... – замълча за минути втренчен в стената. ̶ Грубо ще прочета, защото някои символи не са ми ясни. Надписът звучи така: „Ти, който дръзна да нарушиш вечния покой на най-святата, знай че боговете ще стоварят целия си гняв върху теб! Върни се и се кай за грешната си душа! “ Отделно има друг надпис на старогръцки: „ Залмоксис, жрец на астите, писа“

Двамата мъже се спогледаха.

̶ Какво ще правим? – първи наруши мълчанието Андрей.

̶ Тъй и тъй грешните ни души ще се мъчат в пъклото, поне да видим за какво иде реч – предложи Наско. Андрей кимна и двамата тръгнаха по коридора един след друг . След като минаха завоя, пред очите им се откри широка пещерна зала осеяна с фантастични фигури, образувани от сталактити и сталагмити. Чудните пещерни образувания отваряха проход до отсрещната страна на залата. За да преминат дотам обаче изследователите трябваше да преминат през тъмен поток, пресичащ пещерата. Наближиха предпазливо и Атанас, който вървеше напред, възкликна:

̶ Е, поне са се постарали за нашето удобство – ето го и моста – показа напред с ръка към каменни стъпала, водещи до положени плочи над бавната подземна река.

Андрей погледна със съмнение към древното съоръжение. Имаше нещо нередно тук. Просто го усещаше интуитивно. Наско междувременно тръгна напред, но силното дръпване на въжето го спря пред първото стъпало. Наско спря и погледна въпросително към приятеля си. Археологът каза:

̶ Чакай, недей стъпава там! Доколкото знам, древните много са разчитали на капани, за да спрат нахлуването на навлеци като нас – след което се приближи и огледа внимателно наоколо. Стъпалата изглеждаха идеално прилепнали широки и удобни. „ Прекалено лесно изглежда…“ помисли си Андрей, откри с поглед голям камък на разстояние три метра и го посочи:

̶ Помогни да изтъркаляме тази скала надолу по стъпалата.

Алпинистът приближи и двамата със задружни усилия претърколиха големия къс към стълбището. Камъкът с грохот се изтъркаля надолу и ... изчезна от погледа им на третото стъпало, което се сгромоляса в отворила се пропаст. След около 20 секунди до ушите на мъжете достигна ехото от удара на срутените камъни в дъното на бездната. Андрей и Наско се спогледаха:

̶ Ако не беше ти, щях да се размажа в тази дупка. Дълбока е поне 20 метра – поклати глава алпинистът.

̶ А сега да помислим как да преминем напред – рече Андрей и се обади по радиостанцията на Трифон.

Политологът подскочи при изпращяването на слушалката и я грабна с нетърпение:

̶ Какво става с вас бе, Андрей?! Защо не се обадихте толкова време? – От отсрещната страна се чу кънтящият глас на археолога:

̶ Добре сме, Трифоне, стигнахме до подземен поток. Не знаем колко е дълбок. Отрежи два клона – около два метра дълги и ги пусни с въжетата. Обади се, като си готов.

̶ Разбрано, шефе, ще ми трябва малко време да изпълня поръчката – облекчено рече Трифон – взе брадвичката, която бяха донесли и се заоглежда за подходящи клони.

В пещерата Наско се отправи обратно към входа, за да поеме клоните, а Андрей заоглежда голямата пещерна зала. В естествена уединена ниша усети слаб полъх в лицето си и погледна нагоре. Насочи мощния лъч на прожектора към тавана и видя следи от скорошно срутване на скали и земна маса. „ Явно тук е имало проход, който се е срутил“ – мислеше си археологът, насочвайки светлината към околните стени. Забеляза сълзящата вода между скалните късове и разбра на какво се дължи срутването. Друго обаче привлече погледа му – драскотина като от нож по един от сталактоните. Андрей приближи и се загледа в следата: „ Да, издраскано е с остър предмет“ – и прочете на глас, превеждайки си от френски:

̶ Оттук влязох в пещерата на богинята Бастет. Дюсо, 1911, август 15-ти.

„Значи старият авантюрист все пак е проникнал тук. Но защо не се е върнал?“ – питаше се ученият. Докато разсъждаваше върху новото си откритие, дочу тътренето на клоните по пода и запъхтяното дишане на другаря си.

̶ Ето ги и коловете – рече Наско и тръшна дърветата на метър от стъпалата, погледна към Андрей и го подкани – продължаваме ли през моста?

Андрей приближи и го осведоми:

̶ Дюсо е успял да влезе преди нас в пещерата. Намерих прохода откъдето е минал – сега е затрупан. Интересно, къде се е дянал старият пътешественик?

̶ Ха, това е интересно! Да не е пропаднал в бездната?

̶ Не, не ми се вярва – минал е безпрепятствено по стъпалата и мостчето, иначе щеше да зее дупка на мястото на третото стъпало. Изглежда е намерил механизма за обезопасяването на стъпалото – поклати глава археологът.

Двамата прехвърлиха окастрените клони през зейналата яма и преминаха един след друг, стъпвайки на плочестия мост. Оттук пътеката се губеше в тъмнината сред лабиринт от коридори. Наско се приближи до най-десният от тях и го огледа:

̶ Навътре става много тясно, ако продължим трябва да пълзим – едва ли това е проходът, използван от хора.

Андрей се приближи до средния проход и огледа стените:

̶ Тук виждам надраскана стрелка, изглежда Дюсо е минал оттук. – погледна към пода и вдигна някакъв предмет, възкликвайки – ха, изтървал е манерката си...

Наско пристъпи към третия коридор :

̶ А оттук не става, таванът се е срутил, запушил е коридора!

Археологът въртеше замислено манерка на Дюсо в ръцете си. Наско се приближи и попита:

̶ Нещо нередно ли виждаш?

̶ Да, не знам дали съм параноик, но нещо ми подсказва, че Дюсо не е загубил манерката, оставил я е, но защо? Наско, аз ще тръгна пръв този път – взе решение Андрей и навлезе бавно в коридора, осветявай-ки го внимателно. Едва изминали десет метра, Андрей внезапно спря. Атанас се блъсна в гърба му и изропта:

̶ Обаждай се като спираш така, мъжки! Сплесках си носа в гърба ти…

Археологът посочи напред без да продума. Другарят му погледна в тази посока и възкликна:

̶ Каква красота, Господи! – и тръгна напред.

̶ Спри! – заповедта бе безприкословна. Андрей дръпна алпиниста за рамото. Двамата загледаха прекрасната златна статуя на млада жена в надиплена ефирна роба. Фигурата бе поставена в издълбана ниша в скалата на няколко метра пред тях. Ученият насочи фенера към свода на тунела. И тогава ахнаха: огромен метален орел ги наблюдаваше зловещо с изумрудените си очи от високото. Андрей направи крачка напред и изненадващо крилете на изкуствената птица се размахаха безшумно. На яркия светлинен лъч се отразиха безброй прашинки, падащи над коридора, разпръсквани от механичната птица. Наско погледна в краката му и възкликна:

̶ Настъпил си някаква жица, старче, скрита е под пясъка!

̶ Да се махаме от тук! – извика Андрей, поставяйки ръка на лицето си. Двамата бежешком излязоха от коридора и се спряха едва при мостчето. Слязоха до подземния поток и наплискаха лицата си изобилно с вода. След като се съвзеха, алпинистът попита :

̶ Какво беше това, по дяволите ?

̶ Механичен капан – гледаш скъпоценната статуетка, пристъпваш към нея заслепен и не виждаш жицата, която си настъпил. Жицата опъва крилете на металния орел и от тях се изсипва невидима за теб отрова. Това е – трябва да изхвърлим ръкавиците и непромокаемите якета които носим. Ще се наложи да излезем навън и да се преоблечем. Явно Дюсо е усетил праха и се е поливал с манерката. После я е захвърлил или изтървал.

̶ Хитър начин да елиминираш някого. Кой ли го е измислил? – мислеше на глас Наско, докато излизаха от пещерата. Слънцето отиваше към заник. След като прибраха въжета и оборудване, тримата изследователи се прибраха в лагера. По пътя оживено коментираха откритията си в пещерата.

Тази вечер разговорите пред огъня се въртяха около възможността да продължат с изследването или да потърсят външна помощ.

̶ Прекалено рисковано става придвижването в тази пещера. Дотук засякохме два смъртоносни капана, а колко още има не знаем – говореше Трифон с гласа на разума– нужна е външна помощ. Да се обадим в университета. Ще организират сериозна експедиция, подготвена.

Наско скочи:

̶ В никакъв случай! Тук ще се напълни с ченгета и мутри. Нас ще ни вземат за луди. Мислиш ли, че някой свестен учен ще си направи труда да дойде? Докато се задейства бавната административна машина, докато се намерят средства… Дори да ни вземат насериозно, докато организират експедиция, тук няма да остане нищо!

̶ Прав е Наско, знам бюрократичните спънки – обади се Андрей – няма начин да се организира до година време, а иманяри и мошеници се сдобиват с информацията доста бързо. Понякога имам усещането, че имат шесто чувство за тези неща.

̶ Страшно е, Андрей, ами ако ви се случи нещо? Не си заслужава риска. Виж Дюси – и той е изчезнал в тази пещера – намеси се разтревожено Мария – пък и припасите свършват. Така или иначе трябва да слезем до градчето.

̶ Там ще предизвикаме интерес обаче – нали са ни виждали с научната експедиция това лято – забеляза учения.

̶ Вярно е. Местните ще навържат нещата и какво – чакай посещение от ченгетата и хиляда обяснения. През това време тук няма да остане камък върху камък – заключи Наско.

Трифон, който ровеше замислен земята пред себе си, изправи глава:

̶ Предлагам утре да влезем за последно. Бавно и мнооого внимателно продължаваме напред. При първи съмнения за нещо нередно – излизаме и се връщаме в София. Там ще обмисляме какво да правим.

̶ Съгласен съм.

̶ И аз.

̶ Както решите, момчета, но за протокола да знаете – не съм съгласна с този риск – зключи Мария.

06 Януари 2017г.