Новото начало (Послеслов)

ПОСЛЕСЛОВ

Минаха години. Седнали на верандата пред една от къщите в селището на новите заселници, нашите герои наблюдаваха със задоволство тайфата малки деца, която весело бягаше по близката поляна. Нямаше огради, нямаше и автомобилен трафик. Мария хвана ръката на Андрей. Ученият я погледна с любов:

- Растат децата и слава Богу, че са тук!

Трифон се обади:

- Значи напук на всички черногледци, успяхме да създадем общество без насилие и класови разделения. Виж всички тия хора – посочи той с ръка към селището – въпреки различията в език и култура живеят задружно и щастливо. Няма завист и обида. Няма бедни и богати. Децата ни растат свободни и ще изградят бъдещето си сами.

Погледна към Ямба и погледът му се смекчи. Младата жена бе бременна в седмия месец. „Щастлив човек съм аз! Всичко получих от съдбата.“ Ямба му се усмихна мило.

- А колко трудно бе началото, докато преценим кой да пуснем на Райската планета. Имах лошото чувство, че няма да се справим. Пък и жезъла – как усещаше агентите и не ги допускаше тук – Мария отпи от чашата с тъмносин сок пред себе си.

- Така е. Притесненията и съмненията бяха много. Въпросът – кои сме ние да определяме кой да се засели тук и по този начин да променяме съдбата на човека, висеше като огромно бреме на плещите ми. Дилемата бе ужасна! Добре, че Астрей и старите заселници ни дадоха своята подкрепа – Андрей поклати глава – и все пак съмненията ще ме преследват до края на живота ми. Дали не пропуснахме някого, който ще съсипе в бъдеще планетата? Дали оставихме незаслужено някого в ония Ад – Земята?

Астрей който, слушаше внимателно разговора около масата додаде:

- Същите въпроси навремето си е задавал и дядо ми, Залмоксис, както по-късно и Исус, вземайки едни хора тук на Едем и оставяйки други – там на Земята. Никак няма да ти е лесно, синко, да приемеш истината, че все пак ние сме хора и грешим понякога в преценките си. Затова пък мъдрата Бастет ни е дала жезъла, който е безпристрастен съдия.

– Вярно е това. Пък нали се разбрахме на всеки двадесет години да отваряме портала за нови кандидати за заселници. Така добрите хора на Земята имат шанс да се присъединят към нас! – Мария, както винаги, бе оптимист.

Събралите се около масата събеседници кимнаха в знак на съгласие. Сега-засега бяха завършили своята мисия. Правотата на взетите от тях решения щеше да покаже бъдещето.

30 Март 2017г.