ИГРАТА НА БОЖО (Част 6 - Второто пришествие.Епилог)

„След като дал напътствия на апостолите Си, Исус се възнесъл в небесата. Докато апостолите гледали нагоре към небесата, два ангела застанали пред тях и им казали: „Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето” (Деяния 1:11).

- Вземи си компютъра обратно. Разрешавам ти да ползваш вселенския интернет по два часа на ден, след като си научиш уроците и напишеш домашните – Божо не вярваше на ушите си. Баща му отменяше безсрочното наказание и това бе едно от чудесата на Вселената!

- Благодаря, тате, няма да те подведа – искрено си вярваше младежът, докато трескаво включваше кабели и зарядни.

Старият изгледа критично трескавите приготовления по включването на компютъра:

- След като си напишеш домашните задания казах, Божидаре – охлади ентусиазма му родителят.

Божо послушно седна на ученическото си бюро и отвори тетрадката за домашна работа. Вратата зад баща му се затвори тихо.

***

Мониторът светна, появи се логото на вселенския интернет. Божо облиза пресъхналите си устни, намести очилата на носа си и с треперещи от нетърпение пръсти набра заветния код на клавиатурата. На екрана излезе поздрав: „Добре дошъл в играта „Цивилизация Земя“, Господ! По време на вашето отсъствие се случиха следните промени:

Първо – Геймърът Сатана овладя виртуалния „Земен свят“ и в момента създава 7-те кръга на Ада.

Второ – С много малко изключения, хората, които ти създаде по свой образ и подобие, избраха да станат негови слуги. За теб почти забравиха.

Трето – Смяташ ли да продължиш своето участие в Играта, или се отказваш?

Божо се почеса замислено по главата: „Сатана не играе честно. Ония неблагодарници, човеците, се отказаха от мен. При това положение едва ли ще спечеля „Цивилизация Земя“, обаче мога да хакна Играта.“ – засмя се доволно: „Едно вирусче ще взема да им пусна.“ Речено-сторено.

***

Малкият астероид блуждаеше в космическото пространство далеч, далеч от планетата Земя. Никой не предполагаше за неговото съществуване. Господ потри ръце. Зарази мъртвата повърхност на небесния камък с най-смъртоносния и издръжлив вирус, който сътвори сам по време на часа по „Технологии и предприемачество“ в биохимическата лаборатория на Вселенското училище. Нарече вируса „Второ Пришествие“, а астероида – „Видовден“ и насочи траекторията му към небесното тяло, на което се развиваше Играта. „ Сблъсъкът с планетата ще се осъществи след 10 дни“ – подаде изчисленията компютърът. Божо се прозя сънливо, стана от стола и си легна с чиста съвест.

***

Нощното небе над астрономическата лаборатория на Рожен бе чисто и ясно. Звездите и млечният път светеха толкова ярко, че човек имаше чувството, че е попаднал в космическото пространство. Дежурният астроном Христо Анестиев погледна повторно през окуляра на телескопа. Не, не му се привиждаше. Неиндифицираният астероид, който току що бе засякъл отразяваше слънчевата светлина и нямаше съмнение, че траекторията му на движение бе, меко казано, притеснителна. „Как не са го надушили момчетата от НАСА, с техния супер мощен „Хъбъл”?“- запита се Христо, направи няколко снимки на небесния камък и ги пусна в сайта на Института по астрономия. „Корифеите ще сметнат теглото и състава му. Аз обаче мога да изчисля траекторията на астероида.“ Седна пред компютъра и се зае с въвеждането на координатите. След час погледна с интерес данните, излезли на дисплея, пипнешком намери мобилния си телефон, набра номера на професор Пешев и все така втренчен в екрана на компютъра изчака отговор от другата страна.

- Ало, слушам те Христо, нещо интересно ли излезе?

- Няма да повярваш, професоре. Към Земята приближава един едър бабанко. Пуснах няколко снимки в сайта, хвърли им един поглед. Пресметнах траекторията и скоростта на астероида. Ще чукне Земята точно след 10 дни, на Великден, но все още не знам точно къде.

- А, че откъде се взе това този астероид? Колегите от НАСА нищо ли не са съобщили?

- И аз се учудих, но фактът си е факт. Приблизителният му размер не е голям и едва ли ще има по- голям ефект от Тунгуския метеорит.

- Добре, Христо. Продължавай с наблюдението на астероида. Ние ще прегледаме в Института снимковия материал и ще предупредим колегите от Европейския астрономически център. – професорът затвори линията.

Астрономът остави телефона до компютъра и настрои програмата да снима небесния камък през няколко минути. След това стана бавно, протегна изтръпналите си от седене на стола крайници и отвори хладилника. Взе си бутилка „Каменица“, отвори я тържествено и заяви с апломб: „Наздраве за откритието Христо! Нека този астероид ме изстреля към собствена катедра в София!” – отпи от бирата и излезе на терасата на обсерваторията, вадейки по пътя пакет цигари.

***

Тази година за католици, православни и изобщо всички, които се наричаха християни, Великден се падаше на една дата: 13-ти април 2666 година. Съвпадението бе и за мюсюлманите, техният Курбан байрам се падаше на същата дата. Малкият астероид, който се очакваше да удари Земята, не представляваше интерес за празнично настроените хора. Според последните изчисления на учените, след изгарянето му в атмосферата, остатъците от небесното тяло би трябвало да паднат някъде в околността на Гетсиманската Градина. Дори на майтап го нарекоха „Великденско яйце“.

Настъпи Божият празник. Боядисаните във всички цветове на палитрата яйца, красяха домовете на хората, дъхавите козунаци привличаха детските ръчички. Покрай веселия празник никой не обърна внимание на новината за падналият метеорит.

***

„Бум!“ – плясна с ръце Господ, при сблъсъка на „Видовден“ в повърхността на планетата. „Пратих им Второто пришествие.“

***

За месец вирусът покоси половината от човешката популация. Година по-късно човечеството бе на практика изчезнало от лицето на Земята.

„ Поздравления, Господ! Вие спечелихте виртуалната игра „Цивилизация Земя“! – Божо блажено се опъна на стола. „Гениален съм! Отново съм победител!“ – помисли си самодоволно. Вратата на стаята му се отвори със замах. Божо подскочи от изненада:

- Какво има, мамо?

- Божидаре, току що се обадиха от училището. Днес отново не си бил в клас.

- Е, ама никой не ме събуди сутринта, успах се!

- Божидаре, обади се секретарката на господин директора. Изключен си от училище. Утре трябва да върнем учебниците и да ти вземем отпускното! – майка му бе изпаднала в хистерия.

- Мамо, не могат да ме изключат, най-много да ми намалят поведението – опита се да звучи оптимистично Господа. Гласът му потреперваше от надигащата се паника.

- Свърши се с твоето учене, моето момче. Сам изкова съдбата си. Явно ще се наложи да пасеш вселенските патки, поне до следващата година – разплака се майка му.

Божо застина. Вече бе забравил, че е победител в някаква си там виртуална игра.

***

Учителката Гея включи лаптопа си и проследи развоя на играта. Двамата финалисти си правеха мръсни номера, а го отнасяха човеците на Земята. Черешката на тортата бе вирусът, който сам измайстори и им пусна Божидар. „Добре, че го забелязах на време.“ – помисли със задоволство Гея и включи флашката в порта на компютъра си. Набра антивирусната програма, която бе изработила за да спаси малкото свестни човеци на виртуалната планета Земя и я инсталира в играта. След това затвори лаптопа си, стана от стола, взе кристална чаша и си наля от отлежалото няколко Еона уиски „Млечен Път“. „Наздраве земляни!“ – изрече с апломб и пресуши чашата.

ЕПИЛОГ

Няколко години по-късно, в една затънтена махала в Балкана се провеждаше следния диалог:

- Пено, дай от червеното винце и пресносолно сиренце с червен пиперец – извика Павли на стопанката си.

- Добре Павле, нарежи от пастърмичката. Аз идвам ей сегичка – само да дам на комшийката Неда закваска за кисело мляко.

Бай Павел наряза домашната пастърма на ситно, отвори вратичката на кахлената печка и пъхна две цепеници в нея. Пена изтупа снега от галошите си на прага и влезе с кана искрящо вино. Седнаха двамата край масичката, нагласена до печката.

- Ей голям сняг падна тази зима. Да е жива и здрава майка Гея! Ай наздравичката сега, да скършим вируса – вдигна наздравица. Чукнаха чаши и отпиха от греяното вино.

- Какво разправя, Неда? – запита бай Павел.

- Ами ходили с Крум до Габрово, с каруцата. Взели си от склада на Терснаб каквото им трябва и се върнали. Града тръгнал да се руши, ама там на площада срещнала кака Йовка от съседната махала. С децата била, та малчуганите си поиграли заедно. Разговорили се двете, та мъжът ѝ на Йовка ходил чак в София. Като се върнал от там казал: „Ей сега е момента да си вземеш дузина апартаменти, ако щеш и цял квартал” – нямало никой, празен градът. Банките с отворени врати и пари се въргалят навсякъде на пачки- взел си за подпалки. А пък вика – въздухът кристално чист, като при нас в планината. Нямало ток и вода, ама то ние електричество никога сме имали. Отишъл и в Парламента – гледа само мумии там, в Министерския съвет същото – леш и нищо друго. Взел си за спомен табелата „Съединението прави силата“ от фасадата на Народното събрание и си тръгнал.

- Гледай ти, гледай ти, какви чудеса стават по света – дълбокомислено поклати глава бай Павел – аз казах ли ти, че видях Тотю Радиото вчера на мегдана. Разговорихме се значи за това и онова. Тотю ми каза, че засякъл някакви американци да си говорят по Морза. Решил и той да се включи в разговора. Оказало се, че са индианци от Аляска. Казали му, че и при тях било същото, като при нас. Те предполагат, че това е работа на Маниту – техния бог творец, който им връща земята, като изтрепал белите нашественици. Споменали, че ще прекръстят каменната шатра на умрелия Велик Бял Баща във Вашингтон с името „Белият Вигвам“.

- Да, изглежда навсякъде по света е едно и също. Дано децата след нас да живеят добре.

- Ей, като каза деца – трябва да възстановим сградата на училището. Нали трябва да учат, хора да стават? Ай наздраве – за децата и училището!

Край

22.12. 20118

Един Скитник