ЖЕРТВАТА

В класната стая цареше пълно безмълвие, единствено шумотевицата на забързания град проникваше от притворените прозорци, подсилвайки ефекта на необичайната за шести „А“ клас мъртвешка тишина.

Учениците стояха привели глави към чиновете и само хвърляните крадешком виновни погледи към празния чин до стената, говореха за несвойственото поведение на иначе шумния клас.

Зареяла поглед през прозореца до катедрата, класната ръководителка нервно мачкаше кърпичка в ръката си. До слуха на присъстващите достигна идващият от коридора звук на приближаващи към стаята стъпки. Последна стъпка и ето, че човекът пред вратата спря. Учениците сведоха глави още по-ниско, а учителката стана бавно и се обърна към входа на стаята с широко отворени очи. В очертанията на безшумно отворената врата се появи висок мъж в тъмен костюм. Той огледа присъстващите с безпристрастен поглед и направи крачка встрани, правейки път на надничащата зад гърба му директорка на училището.

Тя на свой ред затвори безшумно вратата зад себе си, погледна тихомълком към празния самотен чин и с притаен глас каза:

- Ученици, това е главен комисар Костов от криминален отдел на полицията. Всеки от вас ще се срещне с него в учителската стая, за да разясним обстоятелствата около смъртта на Иван. – Директорката погледна към класната ръководителка и продължи – От вас, госпожо Петрова, ще изискваме да изпращате учениците един по един при инспектора.

Костов, който бе направил своите наблюдения върху обстановката в стаята поклати глава и воден от директорката, излезе, затваряйки вратата зад себе си. Останали сами в коридора, двамата закрачиха бавно към дирекцията на училището. Инспекторът тихо заключи:

- Няма начин сам да скочи през прозореца... первазът е добре обезопасен, а има доста съмнителни драскотини по ламперията – явно се е мъчил да се дръпне навътре в стаята...

Директорката не отговори. Мислите ѝ се бяха отправили назад във времето, когато зае поста на пенсиониралата се нейна предшественица преди три месеца. Училището, за което пое отговорност като директор бе голямо и събираше възпитаниците си от двата най-гъсто населени панелни квартали. Учениците произхождаха от семейства на мигриралите в големия град през последните тридесет години, жители на близки и далечни села, и градчета. Ценностната система на новото „градско“ общество се състоеше в микс от повърхностно копиране на поведението на рекламираната по телевизиите псевдоинтелигенция, кухите от вътре шоу звезди и бездарните чалга певци. Веруюто им се изразяваше във възможно най-арогантното държание към себеподобните, включващо дори физическо насилие, с едничката цел - извоюване на място под слънцето в големия град. Разбира се и в това общество имаше свестни хора, за които толерантността и човешкото отношение бяха на първостепенно място, но за жалост те бяха малцинство в общата маса, а думата им рядко се чуваше в какафонията на масовото изпростяване. Съвсем логично, децата, израснали в тази отровна атмосфера, копираха поведението на родителите си и обкръжаващата ги среда, а в съчетание с липсата на контрол от учителите, обстановката в училище ставаше брутална. Във всеки клас борбата за лидерство и надмощие между децата достигаше абсурдни нива и се осъществяваше по пошъл и грозен начин. Уроците оставаха на заден план, по-важно от тях бе да саботираш часа на преподавателя и да покажеш колко си важен, псувайки и обиждайки учителите и малтретирайки съучениците си. Обикновено най-циничните и умствено ограничени ученици, се опитваха да се наложат над останалите, подстрекавани от посредствените си родители и абдикиралите задълженията си учители. Общо взето максимата беше „мачкай, за да си добре“ и се прилагаше с всички средства и на всяка цена. Директорката поклати тъжно глава - не на последно място и делегираните бюджети на училищата допринасяха за това плачевно положение. Та нали всеки ученик в повече, носеше сума пари в касата. Качеството нямаше значение, на първо място бе количеството. Класовете достигаха до абсурдните 35 и повече деца в клас. Така се стигна и до нещастието в шести „А“.

Главен комисар Тодор Костов почукваше несъзнателно по подредените листи на бюрото с писалката, изчаквайки влизането на специалистите от криминалния отдел. За него случаят с Иван от шести „А“ бе решен. Разследването продължи цял месец и в него бе ангажирал голяма част от колегите си. Сега всички документи по случая щяха да бъдат предадени на прокуратурата и оставени в ръцете на правораздаващия орган. „И какво“, помисли си горчиво Костов, „Един погубен преждевременно живот и още четири разбити съдби“.

Вратата на кабинета се отвори, колегите на комисаря влязоха мълчаливо и се настаниха около масата за съвещания. Костов огледа сериозните лица на полицаите, изкашля се сухо и започна:

- Колеги, събрали сме се, за да обсъдим резултатите по случая с Иван от шести „А“ клас. Да си припомним предисторията:

Иван е дете на интелигентни родители - бащата е успешно реализирал се инженер, ръководещ научно звено в технологичен институт, а майката е отдадена на семейството домакиня. В дома им цари спокойна атмосфера, детето е отгледано с любов, било е научено да се отнася с уважение и толерантност към останалите хора.

Иван е учил в това училище от първи клас. Според началната му учителка Димитрова, е бил умно и будно дете. След разговора с нея, както и с нейни колеги, се установи, че същата е съдействала къде съзнателно, къде под влиянието на първични емоции, за създаването на конфликти между децата, които с времето са ескалирали. Така например, вместо да докладва на педагогическия съвет за будещото тревоги поведение на определени деца, госпожата е прикривала тези ученици, оформяйки в тяхното съзнание чувството за безнаказаност. Завоалирането на изолираните случаи на физическо и психическо малтретиране на отделни деца е продължило и в четвърти клас, като тук е започнало и сформирането на отделни групички, опитващи се да се наложат чрез терор над останалите. В пети клас, както вече знаете, промяната за децата става голяма – нова класна ръководителка, лекционен тип обучение с различни учители. При това положение учениците трябва да се научат на самостоятелност. А какво е станало всъщност: насажданата от Димитрова несправедливост в класа е намерила благоприятна почва поради отслабения контрол. Две групички от по три - четири деца са налагали своите правила на съучениците си чрез ежедневен побой и психически тормоз. Въпреки оплакванията на потърпевшите пред новата класна ръководителка и училищния психолог, последните две госпожи не са реагирали. Това, разбира се, е дало нови криле на малките хулигани. След направеното проучване на поведението на тези ученици и техните семейства, стигнахме до извода, че проблемите идват от тяхното възпитание в дома и неглижирането им от страна на родителите. По-лошо, забелязва се одобрение и насърчаване на това поведение.

Костов спря за момент, огледа присъстващите и продължи:

- И така стигаме до шести клас. Какво прави впечатление тук и защо се е стигнало до фаталния край на Иван?

По време на лятната ваканция, родителите на Иван правят сондажи за преместване му в друго училище в града. Не остават с впечатление, че условията и нагласите в останалите учебни заведения са много по-различни от тези в училището, където понастоящем е записан сина им и стигат до извода да го оставят в класа, в който досега е учил. Решението им се основава и на това, че познава съучениците си, техните характери и недостатъци, а също силните и слабите им страни. Така започва първият срок на новата учебна година. В шести „А“ нещата не стоят добре, класът е силно поляризиран на две групи деца. Докато едните са толерантни към съучениците си и учат съвестно, с респект към преподавателите си, то другите изостават безнадеждно в учебния процес, но за сметка на това са активни в провалянето на часовете и малтретирането на останалите деца. Избрана е и жертва - Иван, който ежедневно е унижаван и бит. Според свидетелските показания на част от децата, както и на училищната библиотекарка Палазова, жертвата е търсила спасение в междучасията в библиотеката. Там Иван обичал да прочете някоя страница от книга, вместо да понася обидите и тормоза. Същото потвърди и педагогическият съветник Георгиева. След като нароченият съученик, излизал от класната стая, групата на хулиганите решава да се забавлява като рита и хвърля учебните пособия и връхната дреха на Иван. Родителите потвърдиха, че раницата, помагалата и тетрадките на сина им, са съсипани за тези два месеца. Преподавателите упорито са неглижирали тези прояви, като дори са обвинявали жертвата, че не си пази вещите, с което са спомогнали за утвърждаване на чувство за безнаказаност сред групата на насилниците.

Три дни преди убийството на Иван, майка му намира заплашителна анонимна бележка в раницата на сина си, в която той е заплашен, че ще бъде физически малтретиран докато не напусне класа. Бележката е написана с необяснима злоба. Знаете, тази бележка ни бе предадена от класната ръководителка и по почерка успяхме да идентифицираме нейните автори .След получаване на тази заплаха, родителите на Иван не го пускат на училище през следващите два дни. Вместо това, искат среща с класната и директорката. С учителката се срещат на следващия ден, споделят своите тревоги и ѝ предават заплашителната бележка. Тя обещава, че веднага ще докладва на директорката за случая, за да се вземат превантивни мерки, но уви, не го прави. Скрива писмото и потулва случая, като дори не прави опит да говори с учениците от поверения ѝ клас. Така тя добавя допълнителна увереност у малките престъпници в тяхната неуязвимост.

Развръзката идва ден след това. След изричните уверения, че детето ще бъде преместено в друго училище след завършване на учебния срок, родителите изпращат Иван в клас. Отношението към него остава същото. В голямото междучасие детето отново търси спасение в библиотеката. За нещастие, обаче, библиотекарката е в болничен и Иван се връща в класната стая. Тук е посрещнат с ритници и юмруци от своите съученици Християн, Симеон, Атанас и Никола. Жертвата се опитва да избяга, но вратата е затворена и подпряна с чин. Четиримата ученици започват да влачат съученика си към прозореца. Той се бори, но нападателите са по-едри и успяват да го прехвърлят през перваза, където Иван е блъснат и пада от третия етаж на сградата. Падането е с фатален край.

Комисар Костов завърши монолога си и огледа отново смръщените лица на колегите си. Тягостното мълчание бе нарушено от присъстващия прокурор:

- От тук случаят влиза в съда, господа. Искам да изразя благодарности на комисар Костов и целия отдел за професионално извършеното разследване.

Полицаите станаха от столовете и бавно излязоха един по един от заседателната стая.

Послеслов

Родителите на Иван останаха почернени за цял живот. Класната ръководителка бе подведена под отговорност за престъпна небрежност, довела до смъртта на Иван. Дисциплинарно бе уволнена и от училището. Началната учителка Димитрова получи обществено порицание и излезе в безсрочен отпуск по препоръка на директорката.

А какво стана с шести „А“? ...Класът буквално се разпадна за дни. На извънредната родителска среща, организирана по инициатива на директорката, родителите на малолетните убийци се държаха арогантно и нахално, защитавайки с груби думи криворазбраното „геройство“ на отрочетата си. Част от останалите родители изразиха своето възмущение от това поведение, което доведе до конфронтация, която от своя страна ескалира до скандал и заплахи за физическа саморазправа. Така на другия ден при директорката постъпиха десет молби за получаване на удостоверение за преместване на най-добрите ученици от класа. В набедения шести „А“ останаха посредствените и невъзпитаните. Учителите категорично отказваха да преподават в този клас, което доведе до намесата на инспектората. След дълги дебати се реши класът да бъде закрит, а учениците от него пръснати в останалите паралелки.

Четиримата малолетни убийци останаха в училище. Единственото наказание, което прокуратурата им наложи за убийството, бе посещения в така наречената „Детска Педагогическа Стая“ и психолог.

Така за пореден път несправедливостта възтържествува над правдата в нашата мила Родина.