НЕПРИЯТНОСТИ В ЕВРО ЛЕС
В утрото на новия ден всред свежата, окъпана в роса гора, наречена Евро Лес, дневните твари се пробуждаха, издавайки привичните си животински звуци, щастливи от благополучието, в което живееха и възхваляващи светилото Райко. Нощните твари се бяха прибрали вече, удовлетворени и с напълнени стомаси. Е, вярно, при сутрешното преброяване се установи, че една дузина гадинки липсват сред живите, но това влизаше в кръговрата на живота, така че останалите обитатели на гората философски пренебрегнаха липсата. Алтернативата на новия ден, включваща сочна трева, студена вода в поточета и езерца, както и меката топлина, с която Райко даряваше животинското царство, караше всичко живо да прощава и забравя малките неприятности случили се през нощта .
В така описаната идилия във вековната гора, където териториите и порядките бяха определени от памтивека, всяка поляна и горичка си имаше демократично избран от местните животинки старейшина. Старейшините се събираха редовно на заседания в горската градина, засята с Брюкселско зеле и там решаваха заедно съдбините на Евро Лес, къде мъдро, къде ... не чак толкова.
Не щеш ли обаче, по границата на гората се появиха безчислени пълчища от гладни скакалци от изток и кафяви хлебарки от юг. Евро-тварите нарекоха пришълците със смешното наименование „мигранти“ и със смесени чувства зачакаха да видят какво ще се случи.
Каква всъщност бе историята на така наречените мигранти?
Гладните скакалци долетяха от далечната си родина Талибания, в която изядоха всичко и оставиха само голи камъни. За капак бяха напитени първо от мечока Руско Червеноармейски, дошъл да търси мед и не след дълго от презокеанския орел Янки, долетял от далечната земя на Чичо Сам. Двамата нападатели, които обичаха да хапват зелените подскачащи гадинки направиха на пух и прах и без това опосканата им земя. Последният талибански старейшина Осама бил Гладен бе изяден с огромен апетит от Янки.
И изобщо Руско и Янки бяха големи разбойници. Разчитайки на острите си нокти и смъртоносен клюн, презокеанският орел бе арогантен и безпардонен. Не се страхуваше от никого и не се вслушваше в ничии съвети. Мечокът пък разчиташе на грубата си сила и хитрите номера, които бе научил в Московския Държавен Цирк, които прилагаше при всеки удобен случай, стига да надушеше келепир. След като пръсна гладните скакалци, Янки отлетя към местообиталищата на кафявите хлебарки, наречени още Арабески и разбуни гнездата им. В същото време мечокът бе надушил складирани круши в Асирийската пустош и затресе тлъсто дупе в свински тръст към любимото лакомство, разрушавайки пясъчните дворци на местните. Арабеските се втурнаха панически през голямото море и къде давейки се, къде успявайки, стигнаха заветните граници на Евро Лес.
И така двете вълни от гладници полазиха южните покрайнини на вековната гора, а именно блатото на жабите, наречено Ботуша Жабокряк и каменистите острови на Елените в Южното Море.
В центъра на Евро Лес щастливо поминуваше старата костенурка Шмеркел, доайен и водеща фигура сред животните от поляната Юбералес. Шмеркел спокойно пощипваше свежа трева и без никакви угризения стъпкваше като танк всички непокорни местни пълзящи и подскачащи насекоми, без да обръща внимание на далите фира гадинки. Костенурката нямаше представа за същността на гладните мигранти и съвсем безотговорно ги покани в Юбералес, смятайки че прави добро за поляната. Старата закостеняла Шмеркел не възприемаше критики и отстояваше с трогателна твърдост късогледите си възгледи относно бъдещето на Евро Лес. Не я смути и това че изпълзелият от Южното море октопод Ципурас успя да прекоси цялата гора (оставяйки слузеста пътека след себе си) и с кеф изля няколко халби наливна бира, които едва крепеше в пипалата си, във врата на костенурката за назидание. Единствената реакция бе, че Шмеркел прибра глава в корубата и изчака търпеливо пръждосването на бедния Ципурас. А той бе откраднал бирата от изоставена маса близо до Катерини (която вече не беше Паралия), оставяйки едни тъмни балкански субекти на брега на Южното море да плажуват на сухо.
При поканата на Шмеркел, мигриращите скакалци плъзнаха в целия Евро Лес изяждайки с арогантна лакомия всичко по пътя си. Така освен зеленината, в ненаситната им паст паднаха и свидни жертви – червени горски мравки и безобидни щурчета.
Срещу глупавото и недалновидно поведение на старата костенурка въстанаха таралежа Орбан и катеричките от Вишеградското Каре. Така голямата гора бе насечена с телени огради и животинките, които уж бяха свободни в обединения Евро Лес, се оказаха заградени в клетки, жертви на собствената си доброта и толерантност.
В друга част на Евро Лес, наречена Горичката на Гащатия петел, в сянката на големите дървета, мигриращите вредни насекоми си организираха бивак със звучното име Джунглата. Там хлебарките въведоха законите на джунглата, както си бяха свикнали. Така наглеците изядоха запасите от просо на петлите, в очакване на благоприятен вятър, с който да достигнат до жадувания остров на Крал Артур и Магьосника от Оз.
Островът на Крал Артур бе уреден и благоденстващ. Благодарение на натрупаната през вековете плячка, заграбена от далечни земи, островитяните живееха щастливо и охолно, и нямаха никакво желание да си развалят комфорта. След като видяха какво се случва в Евро Лес, местните гадинки си организираха допитване за излизане от съюза на гората, което артистично нарекоха Брекзит, оставяйки мигриращите насекоми да се самоизядат в Джунглата.
В северната част на Евро Лес, сред вековни ледове, елени и бели мечки бе домът на стареца Дядо Мраз. Той живееше щастливо с младата булка Снежанка, която пощипваше шеговито по розовите бузки, развеселен след поредния запой с елена Рудолф и компания. Запоите продължаваха през тъмната част на денонощието – около половин година и бяха много весели, и шумни. Дядо Мраз бе успешен бизнесмен, занимаващ се с производство на детски играчки и финландска водка. Стоката разнасяше за една вечер наречена Черен Петък, с летяща баничарка, украсена с фирменото лого на Кока Кола. Работниците във фабриката бяха джуджета от близка Лапландия. Те работеха на пълен работен ден и на минимална заплата, за да удържат на конкуренцията на китайските си конкуренти. В един прекрасен ден през късото лято, мигрантите достигнаха до земите, където живееше Дядо Мраз и настана олелия. След като изядоха пашата на елените, обричайки ги на неестествена диета, ненаситниците обърнаха поглед и към запасите от водка на стареца. Дядото едва сколаса да прехвърли продукцията на Северния Полюс под охрана и отбрана на полярните мечки. Използвайки максимата, че чуждите жени са общи, мигрантите погнаха прекрасната Снежанка и с дивашки похот нащипаха младата красавица под бельото. Снежанка се разплака, а Дядо Мраз остана дълбоко опечален от случилото се и се оплака в Евро Лес Комисията, искайки справедливо наказание за провинилите се чужденци. Чиновниците от Комисията отговориха на горкия старец, че трябва да бъде толерантен с нещастните мигранти, да им влезе в положението. След този отговор Дядо Мраз си събра багажа и замина за Южния Полюс, оставяйки милиони деца от Евро Лес без подаръци за Коледа...
И така, къде в по-малка, къде в по-голяма степен всички кътчета на Евро Лес бяха обхванати от вълната нашественици, паразитиращи и унищожаващи изградената идилия в гората и все по-малка ставаше вероятността старото благоденствие на Евро-жителите да бъде възвърнато.
Но ето - лъч надежда огря покрусените обитатели на Евро Лес, когато ята напористи врабчета от покрайнината на вековната гора, напитиха наглите мигранти и започнаха да ги хапват с апетит.
Край